13 nov 2016, 13:30

Кучка 

  Prosa » Relatos
631 0 1
2 мин за четене
Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой къде била докосвала, кого и как задоволявала.
А не как аз го карам да трепери и да стене, а не как шепне в ушите ми, че се разтапя от кеф.О не, любима, това не е за мен. Всичкото е за теб, всичката жлъч - сега адът ще се отвори за теб. Ще те погълне и ще те прати на дъното, ще те дави с всичката помия, която сама остави след себе си. Ще те натиска за раменете надолу, ще те дърпа за краката надолу, ще натиска главата ти надолу - нищо, че пищиш. Нищо - дори и да кървиш.
Усмихни се широко сега, ушите ни имат сериозно да наваксват за това с кого, къде си била. Но една мъничка подробност ти предстои да чуеш - разкопах отвътре. Нахълтах в бункера на всичко замаскирано, раздърпах всички паяжини дет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нероден Никогав Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??