1
Полицаят Джо Гарфийлд не вярваше в духове. Той бе едър и червендалест (племенницата му Огъста го наричаше мил шишко), обичаше бира, живи плетове и териери, и бе ненадминат в състезанията по мятане на стрелички. И въпреки това, когато прекрачи прага на шивашкото ателие „Мис Попи” му се стори, че вижда привидение.
Помещението бе светло, но всъщност изглеждаше вехто и пропито с някаква печал. Няколко манекена, увенчани със старомодни шапки сякаш надничаха пред прозорците. В ъгъла проскърцваше люлеещ се стол, заметнат със сиво-синкав шал на ресни. На голямата работна маса се разливаха вълни от платове, вече загубили първоначалната си свежест, парчета дантела, карфици с разноцветни главички и сребърни напръстници. Наоколо сякаш се стелеше фин прах, мъгла от спомени, догадки и съмнения. И в средата на всичко това седеше една млада жена, която напомни на Гарфийлд за безплътните призраци от романите, които четеше като юноша. Тя бе облечена в черно – някаква дълга рокля, обвиваща стройната ѝ ...