Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва. Усмихвам се в името на старото приятелство.
Сядаме на едно кафене да си припомним славното средношколско минало, и от дума на дума стигаме до Данчето – моя първа и негова трета любов. Чак сега си даваме сметка, че сме баджанаци, и пием по едно на екс. После установяваме, че сме се оженили в една и съща година и децата ни са родени в един и същ месец, което е повод за втори екс. Усещам, че вече съм склонен да търся нарочно съвпадения, затова намирам извинение да си тръгна. След хиляди обещания за нови срещи и разменени телефони, полюшвам походка към къщи и кой знае как успявам да вляза без пантите. Часът е едва 10 без 15, а аз вече съм инкасирал скандал под мотото “Само чашката ти е в глава ...