КУМЧО ВЪЛЧО И ЧЕРВЕНАТА БАБИЧКА
Червената бабичка много обичаше Кумчо Вълчо. Още от малка беше свикнала с него. От татко си и майка си знаеше, че трябва да обича Кумчо Вълчо, че той не е лош и ако изяде някого, то той ще да е бил някой от ония, непокорните.
В детската градина, в училище и в университета също я възпитаваха, че трябва да обича Кумчо Вълчо. И тя го обичаше.
И Кумчо Вълчо обичаше Червената бабичка. Даде ù работа, ведомствено жилище, агнешко за първи май, банани по Коледа, даже мъж и връзки, за да вкара децата си в университета ù даде.
Любовта им беше съизмерна, вярна, взаимна. Беше, но до тия дни, когато Червената бабичка съзря, че кумчовълчовците станали два. Намести баба очилата, но не би - четири бяха станали вълчите очи.
„Бре-е-е”, речи си Червената бабичка, „ами сега, как да си разпределя обичта”. Нали е мъдра баба, не умува дълго, а реши: „единия ще го обича за пред хората, а пък другия, ей тъй, за парлама”.
Тъкмо потръгнаха нещата и карък, вълчовците се разцепиха на ...