КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейки­те, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на кино. Най-после беше намерил време да излязат заедно. На небето отведнъж се появи тъмен облак, нарасна, затули слънцето. Усмивката на пролетния ден угасна. Закапаха първите капки дъжд - заваля. Безпокойство обхвана Васил. Пред киното той каза на жена си:
- Ти влез, аз трябва да ида на поста си.
- Щом тръгнем някъде, все нещо ще попречи - въздъхна разо­чаровано тя. - Връщам се с тебе, не ми се гледа сама.
Сгушени под сакото му, разперено над главите им като чадър, те тръгнаха обратно. Дъждът пълнеше локвите по настилката и затрудняваше движението им.
Прибраха се мокри.
- Напразно се тревожиш, вече не вали.
- Пътят е мокър, сега е най-опасно - отвърна Васил, докато се преобличаше.
Тръгна с колат ...