Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканата кметица, а плътно опрял бедрото си в нейното, в крайчеца на скамейката, се кокореше синът на чана Рада – весел Дечо. Отсреща му се пъчеше дебелата чана Паца и току сръгваше с лакът селския доктор, който се беше сгушил отляво, досами нейното широко сърце и я посмееше да повдигне лъжицата с курбан – чорба към устата си, тя така го сбутваше, че горкият не смогваше дори да опита от ухаещото блаженство. Тая колоритна картина се разнообразяваше от културното присъствие на даскал Нено и на хубавичката му половинка – даскалица Пенка.
Благоверният на чана Рада – чичо Стоян, надигна чашата си с тежко червено вино и рече:
- Ха, наздраве, да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга!
Всички тов ...