КУРСК Гибелта та една от най-модерните руски атомни подводници-Курск дотолкова
ме бе развълнувала,че бях решил да установя"връзка"с отвъдното и да попитам
загиналия и командир за причините за трагедията ... Но колкото и пъти да се
канех,все не се решавах...Може би от уважение към загиналия екипаж на
подводницата и техните безутешни близки,а може би и от недоверие към това,което
щеше да изпише иглата... Но един ден,четейки една пожълтяла от времето
книга,спасена от опустошената от "Демокрацията",заводска
библиотека....Книга,написана от непознат за днешното поколение автор-Константин
Паустовски,със име:Златната роза,ме озари така наречената "мълния" на творческо
вдъхновение,плюс чисто човешко любопитсво,за която"мълния" Константин Паустовски
споменаваше в "Златната роза",че стояла в началото на всяко литературно
произведение,МЕ ЗАГЛОЖДИ ТАКОВА ЛЮБОПИТСТВО,за това какво се беше случило в
последните минути с подводницата и нейния екипаж,че не се стърпях....Приготвих
необходимите неща за връзка и...започнах да записвам това,което ми диктуваше
иглата,моето подсъзнание...или духът на загиналия командир на "Курск": (Всичко
това се случи един месец след гибелта на "Курск",и чак днес:08.01.2003 се сетих
да го препиша от записките си тогава.Не ми пука дали някой ми вярва или
не-ха-ха!) Командирът: -Да...Бях лош ездач...Мразех щаба с офицерите...Тая армия
е изчерпала запасите си от"гориво"... Аз: -Какво гориво? Командирът:
-Костно,...човешко..руско....Много мъчещи
армията"жартиери"-"фусточовеци"...Страсти гонеха "фусточовеците"...Срамни
желания...Прибърза да движиш иглата... Аз: -Ще ми кажеш ли какво се случи?
Командирът: -Изведнъж избухна двигателят на бойно-учебно торпедо.В
момента,нивелацията на кила беше много надоло,под горната граница...Аз издадох
заповед железните вътрешни врати да бъдат заключени...(тук се сетих,че по
вестниците писаха,че командира вероятно е бил сред първите загинали,така че не
би могъл да издаде такава заповед...Но незнам защо не го попитах дали е така...)
Аз: -И какво стана по-нататък? Командирът: -Аз много избързах,с надеждата,че
подводницата е засегната в едната си част....но разрухата бе изключила
електричеството на хладилните камери на двигателя и можеше лошо да
стане....Рискувах живота на моряците...Железни момчета,които много имаха да
живеят...И много чакаха да целуват своите,тръпнещи за страст,жени и любими,които
чакаха ежедневно известия за лоши вести... Аз: -Защо не успяхте да се спасите?
Командирът: ...Когато заповядах,аз бях цял,но в кофти момент и много лошо
опредеделих щетите от разрушенията...и не можах да преценя страшното положение,в
което се намираше екипажа...Но разрушенията страшно много уплашиха моряците и те
ловко отвориха люковете за да напуснат подводницата....Но когато водата нахлу в
отсеците ,подводницата стана много лошо паднала и от носа,който остана в много
ниско положение и попречи на момчетата,които пробваха да излязат...Остра
физическа недостатъчност измъчваше моряците,а въздухът се привършваше...И
железните момчета,родени моряци,бавно се целуваха един друг и лягаха щастливи на
леглата си сединствено с надеждата в руската,бащинска,взаимно обезкръвена
армия....