Чуден ден. Февруари е, а навън грее слънце, сякаш пролетта е дошла. Телефонът дръна и излезе съобщение " Имате пратка в офиса на "Спиди". Облякох се и отидох да я взема.
Момичето ми я подаде и се усмихна.
- Много интересна пратка.
Наистина беше странна. Кутия, цялата облепена с етикети "Чупливо" и знаци да не се обръща. Отгоре имаше бял плик.
- Дължа ли нещо?
- Не, нищо. Само се подпишете и ви желая чудесен ден.
- И на вас.
Още щом се прибрах отворих плика. С красив почерк бе написано "Моля те не отваряй кутията сега! Обичам те!!!". Нямаше нито име, нито нещо друго. Просто жена, която ме обича ми беше пратила подарък. Много странно, но не трябваше да го отварям.
Изпих още едно кафе и излязох на двора. Ето тези аномалии на природата събуждат най-чудесните усещания. Във времето, когато си се настроил за студ, сняг и мрачни облаци пред теб е пролет.
Две синигерчета подхвръкваха по клоните и чуруликаха, а няколко гугутки пееха любовни песни. Имаше лек ветрец и кокиченцата полюшваха белите ...