41 мин за четене
– 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си тече нататък, сякаш без да забелязва нищо.
Просто на това място в реката някога се втичала друга по-малка река, но която отдавна затихнала, избледняла и пресъхнала. И за да не пропада мястото напразно, земята под яра разделили на неголеми вилни участъци.
Един ловчалия – самотен вдовец от доста време, с починал при нелепа катастрофа единствен син-абитуриент, с име като фразеологизъм (Спас Каръков) или по-точно казано с име като черна прокоба, белязало целия му живот – също унаследи там имот (реституцията му върна малък изоставен чифлик), където със скромните си спестявания постегна що-годе паянтовата дядова къщичка и посади в дворчето овошки, асми, картофи и всичко онова, което можеше да вирее в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse