Къде беше вчера, ма?
- Любке, ти вчера къде беше, ма?
- Кой, аз ли? Тука, никъде не съм била.
- Като те търсих и в 8.00, и в 9.00 все те нямаше...
- Не, тука бях... не ми е звънял телефона и нямам пропуснати повиквания.
- Аз те търсих по домашния, а не с джи ес емчето. „Тука съм, тука съм"... Казвай сега къде ходи?
- Ама никъде...
- Тия ги разправяй на някой друг балък. С кой се влачи, ма.. .с кой? Поети с поети, само да го разбера аз кой е и ще види той... Мама му стара! Поети! Ама, ти, ма, ти си виновна, ма... пишела стихотворения, ще те и у шаврантията проста! И ще ме лъже: „тука бях"! Била си - друг път! Само да го разбера аз кой е - ще му счупя главичката, така да му кажеш, Любке! А пък тебе, хвана ли те, хем бой ще ядеш, хем опакована с всичките ти боклуци, те завеждам при майка ти, така да знаеш!
- Не говори така, бе мило, нали знаеш, че те обичам?
- Абе, ще я видиме тая работа...
- Ами, била съм на балкона, бе мило, не съм чула, тука си бях!
- Добре, казах ще видиме... ...