Усмивката ми се загуби някъде.
Засипаха я жълтите листа.
А може би отвя я пътьом вятъра.
Ще я намеря. И тъгата ще приспя.
Изчезна, запиля се неочаквано,
попари ли я есенна слана
или врабче във човката си грабна я -
не знам. Но ще изгрее в светлина.
Намерих я! Дъгата бе я грабнала -
сред нейните усмивки я открих.
Обратно си я взех, от радост пламнала,
и ето: този стих ù посветих. ...