Слънцето намигаше през стъклата на скъпа черна кола.
Светлината му отразяваше капчици в тъжни зелени очи.
- Лелее, Ника, страхотна е! Виж я само, кукличката! Колко ли се е изръсил твоя човек..
- Предполагам, доста, успешно скриваше тъгата си.
- Само това ли ще кажеш?? Въобще наясно ли си колко струва едно порше?!
- Честно казано не ме вълнува особено... напоследък често ми прави подаръци.
Дори започвам да мисля, че е гузен и опитва да се реваншира. Сигурно си има друга... но всички тези предмети не биха могли да откупят моята любов.
Аз съм като лъскава опаковка с изядено съдържание. Празна рамка без картина.
- Абе, жена, ти не си наред! Прекалено много се вживяваш.
Не смяташ ли,че ако се чуди как да се раздели с теб,
би било по-логично да не се охарчва за глезотии, а за бракоразводно?
-Вече нищо не знам. Отначало вярвах, че парите са недвусмислено доказателство ...