VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упорито пламъче. Когато се разминаха, в главата на Емил се оформи въпросът дали момчето не е дрогирано. Нашите герои тичаха бързо и бързо го задминаха, оставяйки го назад зад гърбовете си, така че въпросът на Емил остава открит, но повече няма да занимава историята ни.
Съвсем скоро се развилня истинска буря. Опитвайки се да избягват локвите, Емил и Лора търчаха под беснеещите струи дъжд, които се изсипваха силни като от огромен небесен душ със развъртяно до край кранче. А никъде нямаше място, където да се подслонят – нито една достатъчно широка стряха или павилионче, спирка или беседка, нито един отворен вход. Тичаха и тичаха, но без да открият възможност да се скрият от дъжда. Странна работа! И ...