X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя се покачи на седалката и надникна над рамото му. Да, знаеше си, че тази жена изглежда много особено, подозрително дори. Качи се на Роман, последната гара, която минаха. Беше облечена нормално, евтино, безцветно и неособено спретнато, но така бяха и почти всички пътници във влака. Косата, кожата и чантата ѝ, всичко в нея беше занемарено, неподържано, но не се различаваше от средата, дори си пасваше и се сливаше идеално в нея, без да изпъква. И все пак нещо изпъкваше в тази жена, усещаше се нещо смахнато, поне Лора го усети, може би в подплашения, но злобен израз на лицето ѝ, в очите, шарещи неспокойно, хем някак невиждащи нищо, хем разбиращи всичко, или в дрезгавия глас с нотки на сарказъм, д ...