По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с другата бутилка:
-- На етикета ти пише "Щастие".
-- Да. А на твоя пише "Празнота", но няма надпис "Помощ". -- високомерно отговори щастливата бутилка.
-- Да, обаче ти трябва да си щастлива. Защо искаш да стигнеш до брега на спасението. -- пренебрегнала високомерието, попита бутилката на празнотата.
-- Това си е моя работа. -- сопна се щастливата бутилка.
Известно време продължиха своето плаване. Минаха над главите на бесните, беззъби акули, на които не оставаше нищо друго, освен да злобеят и да им пожелават да се разбият в първия срещна камък на брега. Подминаха и медузата, която тутакси се стрелна да им иска пари за преминаването през границата на самотата. Пари не успя да вземе, но се огледа по ...