Каза ни Пепи как преписвала от „Очерци за българските писатели“. Само дето тя е малка, а ние още по мое ученическо време – трябва да се отбелязва с пр. н.е. – не крадяхме директно. Бяхме се научили като истински професори и доктори на науките да въртим парафрази, да усукваме разни мнения /на Динеков – преподаваше ми после в СУ, на Панталей Зарев – мани, мани, елементарщината, на кого ли не, включително чак на о’Бозе отдавна почившия Боян Пенев/, да казваме нещо чуждо, ама като наше…

После минах на другата позиция и доста време в главата ми беше склад от литературоведчески мнения. Та твърде често от пръв поглед ошашавях нещастния ученик с точната диагноза отде е крал с шепи…

И немалко кражби пропусках – то и складът си има вместимост, не е само за подобни помнения.

А сетне се появи компютърът. И стана лесно. Вкарвам малко от поднесения ми текст и… Хопала, излиза целият. Известно време не казвах на учениците, та се чудеха и маеха що за магьосник съм…

Накрая стана логичното. Проверявам една работа – излиза някакъв сайт за помощ на учениците с автор Димитров, преподавател еди-къде си.

Само че мен ме гложде – абе, много, ама много познато… И стилът бая познат… Ами мое съчинение е! Обичам да правя сложни изречения с три прости вътре – вижда се веднага…

И пратих послание на съдържателя на сайта. В смисъл – уважаеми, айде, че прибираш чужди пари, иди-доди. Ама поне името ми напиши… И се побой от Бога малко, това са печатани неща, не ги преписваш от тайно място…

Името ми не сложи, ама и този материал изчезна, и още поне десетина. Крал беше яката. По него време имах над сто разработки в „Гимназист“, имаше какво да осмуква…

А и после откривах мои неща, „заемани“ без разрешение. И често реагирах, а още по-често теглех една нашенска по цялата женска рода на преписвача.

Него не псувах – може би щеше да му хареса…

Възможна - май! - последна среща в блога - https://genekinfoblog.wordpress.com/