Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по който бяха дошли. През цялото време му се струваше, че някой върви след тях, макар че, колкото и да се напрягаше, не видя нищо.
Тежки черни облаци се мъкнеха лениво в небето, между тях от време на време прозираше призрачната светлина на луната и придаваше на тъмните им лица мъртвешка бледост.
- Чисто е – прошепна първия, когато приклекна отново и се ухили доволно. Придърпа раницата, която беше провесил на гърба на спътника си и я отвори. Измъкна сандвич, обвита в кадифен плат бутилка от един литър и две малки блокчета шоколад. Раздели сандвича на две и подаде едната половина на другаря си, който все така страхливо се оглеждаше в тъмнината. Бутна го с лакът и му намигна. – Яж, че има още път, а ...