troia (Катя Иванова)
132 3938
27 jun 2019, 23:53  

Кънчо Петканов 

  Prosa » Relatos, De humor
746 2 12
3 мин за четене

Гледаше я с малките си черни очички. След това размърда закачливо антенките си. Май Кънчо нещо й се подиграваше. Така беше кръстила неканеното скакалче в къщи. Беше се разположило най-отгоре на гардероба и пееше ли пееше. Ами не можеше да го хване и това си е!

Естествено мъжът й прояви пълно безразличие. Кънчо не му беше конкуренция и съответно не го интересуваше. Дори го кръсти Кънчо Петканов. Звучало по-респектиращо. Тя се чудеше да се смее или мръщи.

И започна великото му дебнене. Незнайно с какво Кънчо се хранеше, а вечер си тананикаше щастливо. В един момент започна да й харесва. Осъзна, че след като го прогони ще й липсва. Да не повярваш!

 

И неизбежното се случи. Хвана го. Ей така като цвърчеше щастливо зад вратата, но на пода. За съжаление беше по нощница. И то с онази неприличната, прозрачната с която имаше още по-неприлични спомени. Сърце не й даваше да го убие и затова реши да го пусне в градинката пред къщи. Излезе тихо, за да не събуди мъжът си. Беше тъмно и едва ли някой щеше да я забележи. И толкова се вживя, че започна да му търси по-зелено и красиво местенце. В един момент я освети някакво нощно фенерче.

 

– Страхотна си, Танче! Винаги съм си го мислел, но сега се убедих с очите си.

 

Тя замря в ужас макар че разпозна гласа. Бързо пусна Кънчо, за да се прикрие с ръце.

 

– Ти, какво правиш тук в тъмното? – гласът й прозвуча сухо и грубо. Само това й липсваше! Публика!

 

– Ами прибирам се от банкет и те мярнах. Приличаш на горска фея. – усмивката на съседа, не се изтриваше от лицето му. Явно беше пил. Учите му бяха зачервени и светеха като на котарак.

 

– Не ти мисля лошото. Ще ти посветя стих. Толкова си вдъхновяваща!

 

Тя изсумтя презрително. Не стига, че я зяпаше безсрамно през оградата, а сега й се подиграваше. Врътна се и бързо се прибра в къщи. Надяваше се, че като изтрезнее ще размисли, а най-добре забрави.

 

След няколко дни получи писмо адресирано лично до нея. В него имаше еротично стихотворение за „нежни бедра”, „сочни гърди” и бяла кожа „като порцелан”.

В първия момент й хареса, почувства се поласкана, но после изпадна в шок. Само проблеми й липсваха! Ами ако случайно го беше прочел мъжът й?! Иди се обяснявай!

 

Набързо състави план. Спираше да поглежда, поздравява и разговаря със съседа. Той беше голямо момче и щеше да разбере намека. А вечер за утеха щеше да слуша пеещия Кънчо Петканов. Той беше единствения, който имаше право да я ухажва.

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Роси! Нещо не ми се говори за изневери и затова го завъртях така. Все пак има и щастливи семейства и за тях трябва да се пише.Поздрави!
  • Чудесно! Закачливо, обещаващо и...какъв край! Но в това се крие чарът на разказа!
  • Благодаря ти, Марианка. Пошегувах се с приспиването. Следващият ми разказ ще е страшен и ще е поздрав за теб и Пешо.
  • Здравейте, Пешо и Марианка! Надявам се, че не съм ви приспала. Настроена съм романтично, а и един щурец и един поет не могат да предложат екшън.
    Благодаря ви!
  • Хубаво, ама защо няма драма тук? Няма убийство, напрежение, трагедия...😊
    Ех, Кънчо, лирична душа...
  • Здравейте, Пепи, Аластор, Светулчице и DPP! Оказа се, че с Кънчовци е пълно навсякъде. Днес едва не настъпих един голям скакалец, а и имаше дори на плажа. То било пълно с ухажори.
    Благодаря ви! Желая ви весело и щастливо лято!
  • Чудя се какво ли мисли Кънчо за случилото се?
    Готино разказче!
  • Много хубаво разказче, мислех,че участва в лятното предизвикателство. Поздравления,Катя!
  • И при мене е така. Единствено "последователите" ти могат да го видят в "Известия" и да влязат от там.
    Страхотно "лятно" разказче наистина. Щом имаш щурчета ти трябва и подходяща нощница ха ха ха...
  • Хахаха 😅!

    още снощи малко преди 10 е публикуван, рефрешни си!
  • Здравей, Лиа! Историята ми е изцяло лятна, за свалки и щурчета. Забавлявах се и се радвам, че ти е допаднала. Между другото от нас изхвърлих вече две щурчета, които ни пееха нощем като Кънчо. Само ухажора-съсед ми липсва.
    Лиа, мисля че има някакъв проблем с разказчето ми. При мен е в категория Чакащи, а ти го виждаш. Може би си само ти. Няма го в публикувани.
    Хубав ден и много усмивки, Лиа!
  • Да се неначудиш! Историята ти е много добра,Кате! Жива и от всеки ред наднича песента на щурчето. А в алкохола е истината, както се казва, но такива като съседа бол. Чак да ти загорчат . И все си мисля, защо според тяхното "благоговение" все добро мислят и правят. Да ти кажа честно, забелязала съм,че само жените имаме слабост към много дребни животинки. А Кънчо Петканов нека си свирука своята чудна песен.
Propuestas
: ??:??