КЪРТИЧИНАТА
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски обичаше да вплита усещанията си във фантазии. Усмихна се блажено, заслушан в шума на дърветата и песните на птиците. Беше тихо. Блажено тихо. Всяка птича песен и всеки шум на листо се чуваха отчетливо. Слънцето препичаше през облаците и правеше лъчисти пътеки. Лъчите топлеха приятно. Усещаше блаженство, което само природата може да предизвика.
Неусетно заспа. Унесен в съня си, той усети, че земята под него се раздвижва. В миг десетки сънища се завъртяха в главата му. В едни лежеше върху огромна костенурка, в други под него поникваше огромно дърво, в трети избликваше извор... Внезапно се събуди и скочи на крака. Действително земята под него се беше раздвижила. Пръста започна да извира и да обра ...