Кървавата икона
Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова дъсчица с шлифован грунд, се оглеждаше страхливо в очите на набързо преминалите забулени жени, докато лъжлив търговец опитваше да му продаде яйца на двойна цена. Те щяха да му послужат да забърка боя, за да завърши иконата. Бе очертал контурите на овално, издъжено лице. Безизразно, плоско, с хладна бледност, скриваща се под гънките на черно покривало. Липсата на живот на рисунъка натъжаваше майстора, а времето за завършване, обещано на владетеля, препускаше бясно по строго изпънатото чело на Девата.
Унесен в мисли, не разбра откъде го перна през дясната буза гроздово зрънце. Обърна се, готов да се скара на натрапника, но се отнесе в омаята на големите бадемови очи на 13-14 годишната Персияна. Девойката имаше малки устни и тъничко носле, полуприкрити в сянката на тъмна роба. Орнаментиран мафорий* покриваше тъмната й коса. Нежна светлина галеше скулите й. Простичката й красота притегляше и носеше на душата едновременно хаос и покой.
Замаян, Михаил даже и не помисли, че е неприлично само момиче да ходи из града. С гроздовото зрънце, хвърлено по него, тя сякаш разчупваше строгостта на закона за спазване на целомъдрие до брака. Светло му стана. Бог сякаш го осени. Усмихна се. Докато се опомни, девойката се бе отдалечила. Майсторът побърза към вкъщи, за да оцвети с живостта на девойчето иконата, да й даде душа. На вратата на простата му килия, в която съхраняваше телесната си чистота, се похлопа. Помещението заблестя, сякаш някой изсипа отгоре звезден прашец. На прага стоеше Персияна, бяла като светлина.
-Майсторе, под открито небе истините са ясни за очите. Под покрив ограждаш сетивата си за светлината. - усмихната изрече тя и го дръпна за ръката с лудешки плам. - Отвориш ли очи за божественото и иконите ти ще оживеят... Смиряваш ли се пред просторите, ще ослепееш. Да вървим да ме рисуваш.
Михаил се подчини кротко. В полето, сред омайните треви, под пръстите на майстора заструи светлина. В обятията на девойката познаваше свободата и завършеността. Отваряше сетива за същността на живота. Безизразните контури на женските лица по иконите му някак се очовечиха, стоплиха се. Бе докоснал божественото.
Персияна се почувства непразна. Женски плод носеше в утробата си, женски, но презрян. Посочиха Персияна като омърсена. Хванаха я и с тояги я наказаха за дързостта. Пометна отлъчена.
-Мъжко го рисувай, майсторе, че женските чеда са неискани. – каза Персияна, докато издъхваше. - Цветя с кръв поят ли се? Деца презират ли се?
Михаил, ослепял от сълзи, хапеше устни в килията на тъмницата пред студената безизразна икона. Бе загубил просторите. Пространството тъмнееше. От ляво го перна нещо, запари като олово в гърдите... Като проклятие...
От век на век иконата носи хаос и покой на душата и смърт постига всеки, който вдигне ръка срещу дете.
________________
* - Мафорий - кърпа за глава
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Стойчо!
-
Звучи библейско и мъдро.
Поздравления,Петя! -
Благодаря,Донко!
-
Здрасти! Страхотен разказ!
-
Благодаря, Димитър!
-
Пишеш прекрасно!
Страхотно заглавие. -
Приятели,тъгата е тъмна стая, малък площад, картонена кутия, но си запазвам правото да виждам красотата в малките неща , за да не остарея от тъга...
-
Тъжна, но истинска е твоята история!
Не по-малко актуална е и сега!
Умееш прекрасно да разказваш, Петя!
Благодаря! -
Според мен красивото и тъжното си пасват като две парченца от пъзел. Много дълбок разказ - и средновековен, и общочовешки.
-
Благодаря!
-
Страхотно е! Поздрави!
-
Francois (Франсоа Превин), тъга и радост има във всяко сърце,без тях не може да живее...
-
Може би...Само мога да мечтая да стигна Талев...
-
Прилича...и по своему е различна..
-
А аз помислих,че историята прилича на тази на Рафе и Катерина
-
Добре , Петя! Аз гледах по-скоро човешката страна на субитията и онази обаятелна атмосфера, която само изкуството на иконописването може да създаде...
-
Отклонението от изначалния порядък,от традициите,от обществените норми на поведение,винаги се счита от общността за грехопадение...
Общността и тук може би е в същия конфликт,както с Рафе Клинче и Катерина...Едно закостеняло по мислене общество трудно свиква с промените и жертва индивидуалностите...
Независимата,надраснала времето си Персиана обиква,освободена от условности,бунтува се срещу тях... -
Напомни ми много за Талев...изкуството е съкровние и проклятие..
-
Благодаря!
-
Сърдечни поздрави!
-
Съществуване в неделимо цяло с тях...
-
Толкова екзистенциални понятия - живот, смърт, любов, ненавист, грях, святост..., събрани в така красив букет...Поздравления!
-
Така съм ги видяла с душата си...
-
Пишеш, сякаш си очевидец на тези далечни, отминали времена. Благодаря, че ни потапяш в твоя невероятен свят, Петя! Винаги носиш мъдрост и послание с творбите си. Не спирай да пишеш!
-
Димитър,много мъдри думи.Благодаря искрено за коментара ти.За роман нямам смелостта,но любовите в разказите ми,дори и трагични,са копняни и докрай искани...Нито времето,нито пространството,нито различните културни реалии,могат да сложат бариери пред сърцата,които бият в унисон...Какво като идва смърт,може би идва по-добър живот...
-
Много интересен начин за представяне на ЛЮБОВТА в истинската и светлина!
Светлината винаги блести в очите на другите и заслепява мрачните им помисли ,за това е така ненавиждана и отричана,а на нас не ни пука искаме я ,макар да знаем ,че много ще боли!Поздравления ,защо не напишеш роман по темата! -
Благодаря,Илияна!
-
Беше удоволствие да прочета. Стилът ти е прекрасен!
-
Типичното в човешката душа ме интересува...Прескачам си от едната точка на света до другата,сякаш пътувам ...Този път бях във Византия...
-
Увлекателно разказваш, Петя. Много се радвам, че включваш интересни мотиви, типично български - тържища, икони
-
Безплодни са човешките деяния,ако се правят без любов,някак насила...
-
Настръхнах! Икона се рисува с любов...
Поздравявам те за силното ти слово, продължавай! -
TeMiDa,maikal все трябва да има излаз от мъглата от простотия,иначе ще се задушим всички... Преди да напиша нещо проучвам нещата,защото не искам да звучат като празни слова.
-
Момиче младо,приятелко моя...пиши пиши,че ми е интересно какъв ще бъде следващият ти диамант!
В тази мъгла от проститя и невярност ти си един лъч надежда към вярващите.Продължавай все така и за напред.Много поздрави и успехи... -
Добрее, добре. Харесва ми тематиката и изпълнението...
-
Радвам се,че намирате време за мен!
-
Поздравявам те за хубавия разказ, изпълнен с много мъдрост! Пожелавам ти добро настроение, Петя!
-
Миа,Ив,Нели,приятели,благодаря!
-
Бездумен ...
Поздравления! -
Бездумна ...
Поздравления! -
Понякога,когато съм съвсем без нищо и нямам на кого да се опра,вашата подкрепа значи за мен нови добри светове,изпълнени с повече човещина и съпреживяване...
-
Прекрасен и силен изказ...
Без думи съм. Мога да кажа само едно голямо БРАВО!!!
Продължавай да пишеш!!! -
Средните векове са тъмно време.Закостенели нрави винаги ще има...
-
Прекрасно!
Поздрав! -
За Богородица,Михаил е търсил първообраз...И може би Божията майка,поради това,че е човек носи у себе си чистота и порочност,святост и разпнатост...
Четох някъде,че Леонардо Давинчи при създаването образите на Христос и Юда в "Тайната вечеря", е използвал един и същ първообраз,просто е изобразил човекът в градация.Видял е как облагородените нрави могат да бъдат сринати... -
Разтърсена съм от красотата на повествованието ти, Петя. Ти си от малкото автори, които могат да облекат болката и страданието в завладяваща хубост. Поздрави!
-
Прегръдка за всички,които отделят от времето си,за да ме четат.Чувствам се някак необходима...
-
Поздрав, Петя! Радвам ти се!
-
Лачезар,всеки има право на мнение.Не винаги човек е в кондиция...Аз пиша,защото иначе ще се пръсна на малки парченца...
-
Нещо неме завладя,както другитети златни произведения нз защо...
-
Богдан,Мария,Снежана радвам се,че се отбихте на моята страничка...
-
"Цветя с кръв поят ли се? Деца презират ли се?"
Разтърси ме! Прекрасна творба. Поздрави!
-
Трогателно и вълнуващо!
-
Сердечно благодаря!
-
Бояна,Ели,Цветан,Борко ,благодаря за подкрепата!
-
Не спираш да ме изумяваш!!! Буца заседна в гърдите ми ... без думи!
-
Още щом видя, че си публикувала нещо ново и ми става светло на душата-преди още да го прочета, защото знам, че ме чака разказ за нещо добро, па макар и не винаги то да е припознато и възприето! Благодаря ти!
-
Ех, поне Персиана ще може да освети земята във вид на падащи от небето персеиди... Поздрав!
-
Прекрасен разказ.
Поздрави! -
Мили момичета,прегръщам ви за топлотата,с която ме приемате.
Разказът се роди, след като намерих материали за мистериозни убийства в резултат на проклятие на икона.
Незнам до колко се е получило,но опитах да ви върна в средните векове във Византия,когато някой е искал да остави след себе си нещо красиво. -
Много харесах и аз. Поздрави!
-
разплака ме...
всяка нарисувана икона носи послание...от сърцето на художника.
прекрасен текст, мила Петя. -
Селвихан,сърдечно благодаря!Трогнаха ме думите ти!
-
Ръката ти е златна.Никога не спирай да пишеш а аз няма да спра да те чета.С най-сърдечни поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
