Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и разлистена ливада на края на селото. От всички страни черниците протягаха дългите си хищни ръце към нея, а старият орех бавно поклащаше високите си изсъхнали и провиснали клони и ги тътреше със стържене по счупените керемиди. Старата зелена врата, която обикновено ме подканяше да вляза вътре с уютната си дървена снага, сега ми изглеждаше протрита и изкривена, със зловещо назъбени дъски. Преодолях първоначалният си страх и с треперещи ръце пъхнах ключа в отдавна не отваряната ключалка. След известно усилие ключа се преметна и завъртя и след пронизително скърцане се намерих в недрата на светата семейна обител. Не посмях да затворя вратата след себе си при вида на зловещо обраслия със всякакви п ...