Къщата на трите момичета
Няма ли да свърши тази зима. Навън пак се вихри снежна буря. По улицата не се вижда жива душа. Колите са затрупани със сняг и едва ли скоро ще мръднат от местата си. По силно заснежените тротоари няма даже стъпки на случаен минувач. Всичко се е изпокрило на топло. Уличните кучета не бродят за храна. Навярно този кучешки студ е претъпил вечния им глад. Седя пред прозореца и гледам навън с надежда слънцето да се покаже изпод оловно сивото небе и да постопли мразовития февруарски ден. Но едва ли ще се случи такова чудо. През заледения прозорец виждам само танца на снежната буря. В стаята е топло. Кюмбето е натъпкано до горе с дебели цепеници и весело бумти. От време на време се чува пукот от горящите дърва, придружаван от снопове искри. Завита с дебелия шал, който си оплетох сама миналата зима, седя пред прозореца и гледам тишината, обгърнала цялата махала.
На коленете ми лежи книгата, която четох до преди малко. Когато тя падна на пода, се стреснах, явно съм задр ...