-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, когато я съзря. Навън валеше силно и нито едно такси не се застояваше. Жената влезе в супермаркета и се спря върху някои покупки. Изглеждаше млада, нямаше 35 години, косата и беше дълга и чуплива. Облякла се със семпли дънки и обувки на токчета. Бедрата и талията зашеметяваха. И той разбра, че я желае. Направи се на разсеян и бутна част от покупките, а после се извиняваше до безкрай. Поиска възможност да се компенсира. И я получи, като се качиха в колата му последен модел. Не живееше далеч като за този град. Тя се усмихна и понечи да излезе, а после сякаш размисли и го покани на чаша кафе. Кафето не се допи. Телата говореха с езика на страстта и жарта от камината. Галеше я навсякъде, целува ...