Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до завоя на Огоста. Здрави мъже вървят напред. Отзад каруци с жени и деца, натоварени с покъщнина. Дълъг, дълъг път. И ето керванът достига до ръба на Дунавската равнина. Долу е бъдещото село Люта. Спират и той, старият дъб, дава знак да се установят. Посрещат ги първенците на селището. Питат и разпитват. Откъде идват. Какви хора са. Тогава Синигера бръква в една от каруците и вади нещо грижливо завито в бяло ленено платно. С напуканите си от труд ръце, почти със страхопочитание го развива. Това е стара икона на Пресвета Богородица Пътеводителка. Подава я с треперещи ръце на посрещачите. Да бъде дар за църквата. Да благославя начинанието им и това място. Здраво се вкопават синигерите и стават н ...