Сега пиша,но сякаш пак съм там. В моето родно,мило селце Люта! На левият бряг на река Огоста .Така наричат реката хидролозите. За нас тя е повече от това пониятие. Тя ,Огоста тече във вените на всеки от нас. Край нея са преминали щастливите и тъжни дни на добрите хора живели там. Там край огризаните от Огота брегове се раждали и умирали любови. Щастливи деца се къпели от сутрин до мрак. Огласяли с радостни възгласи отсрещните ридове. Овчари бродели с хиляди брави овце. Черноглави и белоглави овце. Медни звънци огласяли околността. Вятърът им пригласял,свирейки сред тополите. Върбите се накланяли,сякаш да отпият вода от реката. Навсякъде зелени пасбища. Сред тях ароматни цветя. Пчели неуморно прелитащи от цвят на цвят. Събиращи животворен мед. Картината се допълва, когато рано,призори запяват петлите. Кокошките закудкудяват.Златоруни агънца забляват. Разлаяните кучета се качват с предните си лапи на портите. Лаят и лаят.Сякаш да прогонят от домовете всичко черно и зло.Един ден в ранната ...