КЪСМЕТ
Стоим с директорката в клуба и бистрим политиката. От чашите ни се носи аромат на кафе. Блажено сме се отпуснали на меките кадифените възглавници. ”Кеф!”
На вратата се почуква. Докато кажем “да”, отпред ни се изтъпанчва загорял от слънцето мъж на видима възраст седемдесет. Сините му ястребови очи ни гледат изпитателно, какво ли си казва: “Пият си кафето – чиновници.”
Очите на директорката въпросително зашариха по новото работно облекло и гумените му цървули. Чу се стържеш глас:
-А, бе, тука ли е клуба за запознанства? Тръгнал съм за булка, ако може по-млада да бъде. Може да не е работна. При мене, като огладнее, сама ще намери какво да яде. Дружинка ми трябва…
- Господине, тука се занимаваме с култура!
- А бе, култура, то всичко се върти край онова... ура. Жена ми трябва! Ей това е! – засмя се нахално под мустак.
- Пак ви казвам, тук не се занимаваме с женитби и сватби.
Намесих се, но, а-ха да го пратя по дяволите, нещо ми щукна. Помислих си за моята жена. Сутринта ми каза, че с ...