КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. От долния край на улицата остро изсвирване проряза тишината. Козите тупнаха с копита на земята. Като се ослушаха те разбраха, че опасността е далече, вдигнаха глави и източиха дълги вратове към клонките на младата слива. Искаха да похрупнат от сочните листа, но това бяха сторили и предната вечер, та сега изплезените им езици ближеха само въздуха. Към тях се завтече да ги прогони мъж с брадва на рамо. На топора на брадвата се полюляваше мрежа с хлябове, а в ръката му тегнеше чанта пълна с гъби. Върбан натири козите към другия край на улицата, отвърна вяло на поздрава на двете съседки излезли да приберат животните и влезе в дома си.
Като подпъхна ръце под престилката, Веса се приведе към изпр ...