Глава 19 - Развод, прошка и още нещо

Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще  му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.

- Какво се е случило, татко?

- Пристигам в София с полета сутринта. До следобед ще съм на село. Кажи на дядо ти, че ще остана до края на август.

- Чакай, чакай – започнах бавно да се отърсвам от сънената мъгла. - До края на август аз съм тук. А майка ми ?

- Тя остава в Италия - гласът на баща ми беше глух и стържещ. - Ще  ви разкажа после.

            Усетих как ме облива студена вълна. Задаваха се неприятни събития. Опитах се да говоря спокойно.-

- Добре, татко, чакам с нетърпение да се видим.

Затворих телефона и седнах на близкия стол. Не ми харесваше това, което се случваше. Баща  ми звучеше сякаш небето се бе срутило върху него, а Везувий -  изригнал и погълнал цялата му душа. Облегнах се в тъмнината. Исках да събера мислите си и да се успокоя.

- Какво става, Горан – Фани бе  излязла по нощница в коридора, чула, че говоря по телефона, ме гледаше разтревожено.

- Баща ми лети от Италия днес. Следобед ще бъде тук. Къде ще го дяваме, не ми го побира главата. А какво се е случило, е пълна мъгла.

- Това да е грижата, сине. Стаи има  в твоята къща – и се засмя тихо. -  Ще го оставим тук, сам ще му бъде  спокойно отделно. Майка ти няма да дойде, нали?

- Не, остава в Италия.

            Трябва да съм го казал много отчаяно, защото тя ме прегърна и седнахме двамата на ъглите на стария стол.

- У дома отдавна не вървеше добре, Фани. Майка ми непрекъснато имаше налудничави претенции. Татко се опитваше да ú угоди, но напоследък  ставаше все по-невъзможно. Непрекъснато говореше за пари. А откакто започна новата работа, на тази тема почти полудя. Шефът ú, някакъв неин съученик,  беше  истински бог за нея. Асен това, Асен онова, непрекъснато дразнеше татко.

- И баща ти търпеше това?

- Татко е силен и благороден. Семейството трябваше да се запази. И аз го разбирах. Подозирахме, че мама му кръшка, но нали се прибираше у дома. Дори татко започна да ходи на фитнес, защото тя му намекваше непрекъснато какви мускули имал Асен.

            Фани беше безкрайно учудена.

- Баща ти е хубав и стегнат мъж.

- Баща ми е истински ангел. През пролетта се отвори място във фирмата на мама, и той, без да я пита, кандидатства и го спечели. Тя не му говори почти месец. Защото сега трябваше да отиват заедно на работа и да се връщат обратно в комплект. Татко усети, че му е бясна и обеща  да напусне, но тогава се отвори тази възможност за Италия,а  проектите на мама и татко бяха одобрени, просто нямаше как, трябваше да заминат заедно.

Татко обеща да напусне веднага като се завърнат  и мама уж се успокои. Точно тогава  стана големия гаф с тавана и моя английски.

- Какво точно е станало, разкажи ми.

- Мама все  се заяждаше с татко, че изкарва малко пари. И той постегна тавана да пуснем студенти под наем. Парите ги взимаше тя, за нейни лични нужди. Момичетата бяха  свестни, но през май на едното момиче  бащата се разболя. Тя го води по болници, даже татко търси връзки да ú  помогне. Нали знаеш какъв ужас е да надлъгваш Здравната каса. Уж безплатно, а навсякъде искат пари. Баща ми  търсеше връзки, за да го пуснат по някакви клинични пътеки,  да може  тя да си  позволи процедурите и лечението. С много мъки  настаниха  баща ú  в добра болница. Даже татко ходеше вечер след операцията да я сменя, за да може да  поспи малко, нали ú  предстоеше сесия. Едва издържаше, горката Малина, и на изпити, и да се грижи за болен баща, и да ходи на работа в „Била”. Така в края на месеца не можа да плати наема. Мама се разкрещя, че ще я изхвърли на улицата, и татко  дал негови пари вместо квартирантката. Когато мама разбра,  побесня.  Отишла и наговорила куп обидни неща на Малина  и ги изгонила  с нейната приятелка.  На нас каза, че  сама ще си търси платежоспособни наематели. Тогава се отчуждиха  с татко. Мълчаха по  цели дни. Престанаха заедно да ходят на работа. И като капак,  тази история с моя английски.

- Но ти говориш чудесно. С Ани  общувате, сякаш сте  израснали заедно от деца.

- Именно. Аз съм перфектен в това отношение, искам да  следвам в чужбина, покрих сертификатния клас през декември и отивам щастлив на училище същия ден, а там, нова учителка в клас. Закъснявам с пет или шест минути, нося бонбони, както му е реда.

- А тя?

- А тя  грабна бонбоните от вратата и ги хвърли на пода. Не я интересувало  за какво черпя, трябвало да съм навреме в час и да не съм я гледал така нахално.

- Нахално ли я гледаше, сине?

- Гледах я бясно, Фани. Идеше ми да скоча  да ú извия врата. Бях стиснал юмруци и гледах  право през нея. Ема от първия чин прибра  предвидливо запечатаните бонбони и само ми кимна с глава - един вид, ще се оправим, ще се почерпим после. Аз събрах цялото самообладание, на което бях в този момент способен, и на перфектен английски ú  казах много възпитано, че искам извинение за това, че съм закъснял, но е трябвало да почерпя за взетия сертификатен клас, защото  в моя клас традицията е такава. После поисках разрешение да седна, като едно много добро момче.

- Тя беше ли изненадана?

- Да, мисля, че  беше направо объркана. Но само след пет минути реши, че трябва да ме изпита на дъската. Разходи ме из цялата граматика, намираше някакви дребнички грешки при варианти, които можеха и да не бъдат така. Тоест с възможни няколко отговора. Накрая със задоволство ми лепна четворка в дневника.

- Змия.

- Да, абсолютна.  Предишната госпожа беше чудесна, но  внезапно се разболя. Разбрах, че цял срок ще се боря с  тази заместничка. Учех  като побъркан, но фактът си беше факт – повече от четворка не ми  написа през целия срок. Искаше да се откажа да уча, но не познаваше моя македонски инат.

Една вечер споделих с нашите какво става. Майка ми скочи  и започна да ме обижда, че съм бил мързелив, че съм ги излагал пред хората, че дипломата ми щяла да отиде на кино. Всякакви такива неща.  Че децата на Асен имали само шестици от горе до долу. Да, имаха, всички имат само шестици в частните училища. Татко се опитваше да я успокои, но тя трясна вратата и излезе от стаята.

- Баща ти какво каза?

- Татко беше категоричен да подадем молба  за комисия за външно оценяване върху целия материал. Оценката наистина беше важна за дипломата. Попита ме само едно: ”Истината ли казваш, Горане?” Аз отговорих: ”Да.”

- Тогава  ни предстои битка - каза замислено той.

- Още на другия ден отидохме с него в училище и подадохме молба до директора. Изпитът ми е назначен през септември. Тогава се връща и моята госпожа. Но който и да ме изпитва, аз знам всичко за шест. И сега мога да си изкарам матурата. Татко повярва и ме разбра. Мама не пожела да ме изслуша дори.

            Тя се усмихна в тъмното и докосна ръката ми с грижовна ръка.

- Иначе  нямаше да си тук.

- Това е единствената причина, заради която съм много доволен, че мама ме наказа така. Тук се чувствам  жив и щастлив. Открих истини за света, които иначе може би пак щях да открия, но много бавно или след  голямо количество време.

- Тук е и твоят свят, светът на твоя род, а вече си имаш и дом. Хайде да поспим още малко, предстои дълъг ден. Всичко ще се намести полека. Имай вяра в хубавите неща.

            Почувствах вина, че я занимавам само със себе си. На нея едва ли ú  беше по-лесно. Предстоеше ú да напусне родината.

- Не те попитах ти как си? Другата седмица ви е сватбата. Сигурно ти е мъчно, че заминаваш. Разделяш се със скъпи неща.

- Запомни го от мен, сине. Всяко заминаване е началото на друго завръщане. Трябва да замина, ти знаеш защо. Ще се връщаме често с Димо, той е добър човек. Не е любовта на живота ми, но е  приятел. Предстои ми спокоен живот. Поне се надявам. А и твоят дом ще е отворен за мен, нали?

Фани ме прегърна отново. Чувствах я толкова близка. Усмихнах се в тъмнината.

- Този дом си е наш. Ще се радвам да те заварвам тук всяка пролет и лято. Да ви гостувам досадно, да давам съвети на двамата с  Ани.

 - Ще бъда много щастлив, ако стане така.

Станахме едновременно. Имахме още няколко часа за сън.

Влязох в стаята и се загледах в Ани. Косата  ú  беше като ветрило около нежното лице. Имах кого да обичам и пазя. Имах моето нежно и сладко момиче, моята малка и страстна жена. Щях да я направя щастлива и  един ден щяхме да покорим света. Затворих очи, но сънят не пристигаше. Часовете минаваха мъчително бавно. Поглеждах часовника час по час. Накрая  станах и се облякох. Имах нужда да се разходя сам. Отправих се към реката. Седнах на брега и се загледах в течащата мътна вода. Животът ни поднася  непрекъснато изненади. Не знаеш какво утре ще донесе неговата пълноводна река. Слушах крякането на жабите. Успокоих се и се върнах, късайки полски незабравки за Ани. Те бяха почти сухи цветя. Можеха да запазят усмивката на лятото дори и през зимата.

Дядо се разхождаше нервно в градината. Баба готвеше нещо на печката и мърмореше едва доловимо. Бях изпратил Ани до тях. Тя трябваше да говори с баща си да ú  изпратят необходимите документи да  се запише наесен в моя клас. Намирахме се в някаква идиотска система – на 19 да бъдеш още в училище като първолак. Имах нужда да уча и да работя. Да  демонстрирам себе си, да избирам в кои часове да присъствам или не. Системата  на нашето образование беше безкрайно коварна. Рай за мързеливците и посредствените, ад за умните  като нас. Щях да направя комбина с личната лекарка. С Ани щяхме да си намерим работа и да се готвим за изпитите добре въпреки отсъствията от клас. Колкото до изпита по английски, не ме притесняваше. Ако всичко бе обективно и честно, щях  да изкарам дори не 6, а 7. Щом и моята госпожа се е върнала, значи всичко ще бъде наред. Наред ли щеше да бъде обаче всичко в моето малко семейство? Чаках баща ми с  нетърпение и ми идваше и аз да кръстосвам нервно градината като дядо, но просто си пуснах музика и заспах.

-  Горане,  баща ти е долу - баба ме събуди с топла ръка.

Навлякох дрехите и се измих набързо. Погледнах се в огледалото за последно и взех стълбите до кухнята през една.

Татко и дядо седяха на бутилка  мастика долу и  говореха на висок глас. Щом ме видя, баща ми стана и ме прегърна с дясна  ръка. Беше отслабнал. Косата му сякаш бе посребряла повече. Очите му бяха пълни с тъга, която, колкото  и да се опитваше да прикрие като истински мъж, се показа предателски, когато посегна да ме прегърне.

- Майка ти ни напусна, Горане. Мъжка къща ще сме сега.

            Прегърнах го силно и аз. Не исках да го поглеждам в очите. Страхувах се, че в тях ще открия сълза.

Седнах и аз с тях, сложиха  и на мен чаша. Баба  сипваше салата на всеки от нас, но на никой сега не му беше до ядене. Чукнахме чашите за „наздраве” и зачакахме  баща ми да изясни ситуацията.

- Нещата не вървяха добре. В Италия Ева пощуря. Асен пръскаше пари по заведения непрекъснато, обед и вечер, а тя се впечатляваше от щедростта на шефа. Започна по желание да остава след работа, прибираше се след дванайсет и отказваше да ми каже къде е била. Аз спрях да говоря с нея, гледах си моята работа във фирмата, докато един ден ми прекипя. Викнах Асен по мъжки и го попитах какво става. Той отговори, че се обичали с Ева още като деца, че бракът ú  с мен бил грешка, че имали връзка още преди няколко години и тя само заради Горан стояла при мен. Омъжила се, защото била бременна. А той тогава вече бил женен и мислел, че ако и тя се ожени, ще го забрави по-бързо. Обаче се излъгала.

- Ще ú  дам развод веднага - казах му твърдо. – Ела да ú  прибереш нещата. Пригответе документите, ще ги подпиша, но всичко, което тя има, да остане на името на Горан. Това е условието.

- Аз имам пари достатъчно,  няма да е проблем. Не е нужно да иска каквото и да било материално-финансово обезпечаване.

- И... напускам твоята фирма.

- Не е необходимо да правиш това - каза Асен.- Ние ще останем по-дълго в Италия, тук имаме възможност да открием нов филиал на софийската фирма. Трябва ми надежден човек в България. Говорим за бизнес и доста пари. Ти си почтен и разбираш нещата отвътре. Няма да се наложи да виждаш Ева и да общуваш с нея, ако изрично не настояваш за комуникация. Работата си струва. И назова четирицифрена сума,

- Ще приемеш ли? - попита го дядо.

- Вече приех – отговори баща ми. – Горан ще следва, трябват ни  още пари, чакат ни балове, изпити и матури. Освен това  вече звънях на Малина. Приятелката ú  си е намерила нова квартира, но тя още не е. Ще я поканя да живее отново горе, срещу задължението да се грижи за къщата като жена. Двама мъже имат нужда от женска ръка в апартамента.

- Ани на Лудото Виле  може ще живее с нея. Налага се да остане в България за известно време и тя.

                        Погледнах баща ми дали имаше някаква информация от баба и дядо по въпроса. Той кимна.

- Да, вече разбрах за калифорнийската красавица. Няма проблем с настаняването. Само сметките ще  си плащат двете. Ще бъде добре и за двамата да имаме наблизо по една сродна душа.

Баба сложи яденето на масата - пиле на фурна с ориз, но никой не го погледна. На никого не му се ядеше.  Татко и дядо някак много бързо обръщаха чашите с узо и си заговориха за минали неща. Не бях виждал дядо да пие толкова, нито баща ми. Аз стоях на моята първа чаша и притеснено поглеждах баба, но тя ми кимна успокояващо. Ясно беше, че щяха да се напият днес. Баща ми щеше да направи опит да удави мъката. А дядо пиеше с него от солидарност.

- Колко време ще останеш тук - зададе дядо  въпроса  уж някак небрежно.

- До края на август, после ще се прибирам с Горан, че има някакъв изпит. Ще ви притесня ли, ако остана и аз?

            Дядо махна с ръка и направи обидена физиономия.

- Престани да говориш глупости. За друго става въпрос. Фани и Димо се женят, ще дойдеш на сватбата им, нали?

- Ваня и Светлин  също се женят – добавих аз и пресуших моята чаша с узо.

- Най-после – засмя  се щастливо баща ми. - Кога са въпросните сватби?

- Последната неделя на август. И двете. Цялото село ще бъде там.

            Татко се усмихна доволно.

- Тъкмо ще  празнуваме заедно. Те, тяхната сватба, аз – моя развод. Все хубави и значими събития.

Вдигнахме чашите за наздраве и баща ми внезапно каза:

- Не те послушах тогава, тате. Прощавай.

- И ти ме прощавай, сине... Не бях най-добрият баща. Ти да си по-добър за Горан.

Двамата вдигнаха чашите и пиха до дъното срещу мене. Пихме и пяхме, пихме и пяхме... Мама щеше да ми липсва понякога, но всеки сам избира по кой път да поеме. Може би нейният път беше най-добрият за нея. А нашият най-добър оставаше целостта на семейството. И целите, за които трябваше да се борим до край.

Когато се събудих след няколко часа, бе тъмно, може би около 23 вечерта. Главата ме болеше невъобразимо. Затърсих аспирин и глътнах два с  голяма чаша вода. Дядо и татко спяха непробудно. Баба още се въртеше около печката. Правеше трааник в чест на баща ми. Ухаеше вкусно. Седнах на масата и се загледах в ръцете ú. Как сръчно и бързо поставяше всичко, как с любов преглеждаше дали в тавичката има достатъчно сирене или вода. Тя беше душата на къщата. Онази живителна глътка вода, без която животът на дядо щеше да бъде пустиня. Прегърнах я, както беше клекнала с ръкохватките до фурната. Тя ме погледна мило и се засмя.

 - Ще отида малко да се разходя и ще  се отбия до Ани. Дано главата ми размине,  че по-силно ме заболя.

            Баба мълчаливо кимна. Тя все мълчеше. Тази ангелска божа душа. Прегърнах я още веднъж и излязох.

            Вечерта бе прохладна и свежа. От реката подухваше хубав ветрец. Може би Ани беше заспала. Извадих мобилния и ú  изпратих стрела. Тя ми я върна веднага. Когато стигнах до къщата на нейната баба, моята калифорнийска принцеса ме чакаше на вратата усмихната, като малка  прекрасна фея, която носи в себе си разковничето за щастие в любовта.