Кюфтета
Чикагски историйки
Една събота тъкмо перях в обществената пералня и Цецо ми звъни:
- Братчед, от вчера съм замесил два килограма кайма, сложил съм подправки, чер пипер, сол и е станала супер. Сега съм на терасата и оформям кюфтетата. Идвай да обядваме.
Цецо беше добър готвач. Правеше всичко по мерак. Дори като се ожени по-късно, готвеше по-добре от жена си.
- Нямаш проблеми, братчед. Само дай ми половин час, защото в сушилнята
е последното пране. Сгъвам го, вземам бира и идвам.
В Чикаго има много обществени перални. Там всичко е на късмет. Ако ти се падне добра сушилня, за двадесет минути прането ти е сухо. Но има сушилни, които само гълтат по 25 цента и не загряват достатъчно, та се налага да повтарям цикъла един-два пъти. После си сгъвам прането и си го прибирам. И сгъването отнема време. Това ми е най-приятният момент. Тогава си мисля за България, за семейството, за родителите, сестра си. Спомням си как с жена ми гледаме как децата си играят на поляната пред блока. Катерят с ...