Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали по Северната тангента. Пълна маршрутка с хора се беше ударила в мантинелата и от Бърза помощ ги караха, където е най-близко. Целият личен състав беше свикан под тревога и криво-ляво успяха да закърпят всички. Половината пътници пуснаха да си ходят по живо, по здраво, обаче другата половина бяха тежки случаи.
През нощта не можа да мигне. Интензивното беше препълнено – десет души с най-различни травми. Половината още бяха под упойка, но будните... Всеки с някакви проблеми, двете сестри едва смогваха, налагаше се и тя да помага. Сега, след като беше изпълнила дълга си, най-после се връщаше у дома, за да спи поне три дни. Вера беше обещала сега да поеме нейното дежурство, така че я чакаха два пъл ...