САНТАСЕ*
После започна детството ми. Аз, между другото, много малко неща вече си спомням от тогава, може би защото веднъж помолих Бога да ме остави завинаги дете. Него го бяха пръждосали от село, ама изглежда ме е чул от някъде и беше решил да изпълни молбата ми. Даже и добра служба ми отреди, ангел небесен да бъда, та така и ме кръстиха. Ангел. Божи пратеник и вестител. Да му съобщавам това-онова за душите на простосмъртните. Нещо като „шестаците” по същото време. Само че те даваха сведения за делата им. Абе, доносник демек. Да, ама аз не знаех. Той на мене не ми каза, нито ми е давал декларации да подписвам, че ще му служа. И си живеех живота такъв, какъвто ми се случваше.
Веднъж, като се прибрах от училище, хапнах криво-ляво и седнах да си готвя уроците за другия ден, както правеха добрите деца, на добрите родители. Тъкмо извадих бумагите и запретнах ръкавите, и преди още да съм впрегнал биволите да разорат нивите в главата ми, за да разхвърля после семената на науката, чух гласа на ...