Сепнах се изведнъж. Омотан като какавида в полиетилен и одеалата, едва примърдвах.
Врътнах глава.. На фотьойла, свита на кълбо и завита с одеалце придрямваше Тонито. На нощното шкафче бяла хавлийка сгъната на широко, порцеланова чаша за чай.
- Тони, Тонии - прошепнах тихичко за да не я стресна - Тони, събудих се.
Тя се разшава, скочи макар и още сънена
- Петьо, добре ли си момчето ми, задрямала съм...А ти бълнуваше нещо, челото ти беше изпотено ...
Дай да видя какво сме направили - свенливо говореше тя
Започна да ме разопакова. Издърпа белия полиетилен, пипна чаршафи, завивки.
- Охо, мокри са, изпотил си се здравата. Има топла вода, сваляй мокрите дрехи, напари се хубаво, аз ще сменя чаршафи, калъфка...Купила съм ти вълнени боксерки и потник, сложи фланелата с дълъг ръкав, друга фланела, два чифта чорапи и спортен екип , всичко е на стола пред банята, хавлията и малка кърпа са там - даваше наставления тя, като на някое малко момченце.
Посуетих се така легнал, не смеях да я погледна.
- ...