- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така грозно?
Васил се ухили.
- Не. Имам си специален почерк за рецепти. Иначе съм истински калиграф.
Пешеходецът кимна разбиращо. Никога не бе виждал четливо изписана рецепта. Явно лекарите смятат, че колкото по-разкривено, грозно и неразбираемо пишат, толкова по-авторитетно изглеждат.
Нищо чудно да е така, помисли си. Вярата в лечителя е половината от лечението. По-голямата половина.
Васил Доктора всъщност не беше лекар, а фелдшер. Това обаче не му пречеше да лекува в продължение на десетилетие няколко отдалечени села, забравени от Бога, отписани от държавата. Никой общопрактикуващ лекар не искаше да отвори своя практика там, въпреки че в занемарените сгради на селските кметства имаше подходящи ...