3 oct 2009, 18:06

Легенда за построяването на църквата “Св. Неделя” 

  Prosa » Otros
1132 0 7
4 мин за четене

                    Легенда за построяването на църквата “Св. Неделя”

                                                    в с. Докатичево

 

Разрастнал и уголемил се родът на Стоймир Терзийски.

В Лещанската планина вече нямало как да се прехранват. Малки и келяви били нивиците му, овцете се нароили, а турчинът не давал и дума да се издума – да им продаде и парченце от златните си имоти.

Умувал Стоймир, мъдрувал година време, пък забрал жената и децата, натоварили в каруцата оскъдната си покъщнина и се отправили един ден на към Тросковското землище.

Купил бил от Дедеагачкия¹ Осман ага една малка стръмна нива, преди месец време. Ще вкопаят землянка в баира, та да не студуват през зимата, а за година време, със синовете и нова къща ще вдигнат.

Здрави били синовете му, работливи. Щом единият тръгнел към нивата, другият се отправял овчарин, а третият поставял самара на коня и се отправял в гората дърва да бере.

Тогава , една нощ на Никола – най-големият син му се присънило да държи голяма златна икона в ръце,  и то застанал насред съседната Османова нива, с лице на изток.

Рано на следващата заран, още преди изгрев слънце, още преди аргатите да са дошли, Стоймир и тримата му синове отишли и застанали на подсказаното място. Изгледът бил прекрасен. Погледът се реел на изток чак до синеещите се в далечината Качевски чукари под Пирин. Поразговорили се, поумували, помъдрували, и накрая решили на това място храм на съградят. Ехото на камбаната щяло да се разнася по всичката тази земя нататък. А денят бил 7 юли, неделя, а това означавало, че “Св. Неделя” ще бъде техен ангел хранител и покровител.

Старият Стоймир и синовете Никола и Анто се върнали обратно у дома, а най-малкият и най-здрав Петре останал да изчака агата и аргатите6 му.

Осман ага се задал по пътя, когато първите слънчеви лъчи иззад Пирин озарили младежкото му лице. Видял го агата в неговата нива и свъртял коня нататък.

- Добър ден, аго! – свалил капата си младият мъж.

- Добър да  е. Що чиниш тука? Да не си се решил сам да овършееш овеса ми?

- Не аго, не, за друго съм дощъл. Искаме да купиме нивата ти, занататък ние с братята ми да я сеем. Колко гроша ще и искаш?

- Тя нивата ми не е за продан. А и не грошове, а лири, лири струва. Бедняци като вас не биха събрали толкоз пари. Затова, върви си по живо и по здраво – и друг път да не съм те видял тук по моята бахча.

- Аго, молим те! Кажи каква цена и искаш на нивата. То е ясно, като бел ден, че на есен ние ще я сееме – поне добър пазар да и направиш.

- Ей, момко, махай се от пътя ми, защото не ми знаеш нито пофатоко², нито побароко!

- То ако е за пофатоко и побароко и ти моите не ги знаеш, – повдигнал  мустаките си младият мъж – ама не затова съм дошъл. Требе да знаеш, дека не мърдам от тука, докато не ми продадеш нивата.

- Пръждосвай се от нивата ми, измикяр! – разярил се агата. Очите му взели да пръскат искри. Като видял, че момъкът още повече изправил снага, извил крак и скочил чевръсто от коня. Завтекъл се и хванал младия човек за гърлото, но додето крачка направил, се намерил върху остриците на непожъната ръж. Сега вече момъкът го бил хванал за гърлото, а току пред очите му блестяло острието на дългия му нож.

- Аго, продаваш ли нивата – или да те порязвам?

Много дълго му се видяло това време на Осман, докато успял да вземе дъх, да размисли за целия си греховен живот и за ползата от цялото му имане. Мисълта – да бъде в близост до такива аирсъз³ хора, вече не го блазнела особено.

В следващият понеделник, старият Стоймир донесъл документа подписан от Симитлишкия кадия. Броил беше на Осман парите за деветте декара и се бяха разделили по живо и по здраво, след шикерлия кафе и петмез приказки. Никой дума не беше обелил за случилото се на беговите ниви.

След три дни изпратили Петре като таксидар, таксиидиот4 – да обикаля по всичките села в нахията5 и да изпросва парични помощи за градежа. Парите носил на съхранение в Рилския манастир, а когато станали достатъчно, отишъл и пазарил Беровските майстори да отпочнат градежа.

Хората от съседните махали се стекли да помагат, кой с каквото може. Едни превозвали с каруци шуплест камък от Лещанската планина, други месили калтас плява от жито и я подавали на майсторите, а жените носели вода и се занимавали с готвежите.

Храмът “Св. Неделя” е вдигнат за три години и е осветен на 7 юни, Петковден, 1862 година.

 

¹ Дедегач – старото име на с. Тросково

² пофаток – захват

³ хаирсъзин – (тур.) – зъл човек, проклетник, нехранимайко, човек който не носи щастие.

4 таксиидиот – пътник или монах, който събира помощи за манастир

5 нахия – (тур.) – малка административна единица в Осм. империя

6 аргати – наемни, земеделски работници, ратаи

От цикъла "Легенди от Пиринско"

© Цветан Войнов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси, опитвам се

    Поздрави!
  • Красив е Пирин. Признавам, въпреки че съм още под впечатленията от Родопите. Благодаря ти и аз, Цецо! За пореден път ни напомняш с толкова обич неща, с които трябва да се гордеем.
  • Благодаря ви, девойки!
    Радвам се, че малката ми легенда ви е харесала
    Поздрави от Пирин!
  • Хубав разказ! За вяра се воюва...
  • Благодаря. Много добре поднесена историята за манастира. Приветствам те
    за темата, която ме инрегува.Продължавай да пишеш така, защото когата човек чете, се чувства близо до събитието.
  • Благодаря!
  • благодаря за историята (като минали събития, не като случка и нямам пред вид само този ти текст), която ни поднасяш топло и простичко!
Propuestas
: ??:??