Не обичам да пия лекарства - едно лекуват, друго разболяват. С всичките им странични ефекти, те или помагат временно, или изобщо не помагат. Поне при мен е така. Но сега няма да ви говоря за хомеопатия, за бабини рецепти и други алтернативни методи за лечение. Ще ви кажа за моята лековита мечта. Да, правилно прочетохте, лековита мечта.

Тя е в сърцето ми от поне пет години. Правила съм какви ли не списъци, планове, рисунки за нея. Не съм се отказала, но и още не й е дошло времето. На пауза е, така да се каже. Но точно това май й е лековитото - че съм все на крачка от нея, и когато ми е тежко, правя крачка, тя прави още една и пак сме в изходна позиция. Но никога не прави две, защото няма да мога да я стигна. Явно и аз съм нейна мечта.

Та, когато ме боли глава, когато очите ми натежат, но не мога да си легна, когато трудно дишам - правя крачка и мечтата изниква пред мен. Голяма, светла, звънлива. Виждам я, чувам я, усещам я. Моята лековита мечта.