Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!
Тя танцува с вятъра, надбягва се със снежинките и кара шушулките да се топят, засрамени от ласкавия ù поглед. Тя замества слънцето в мъгливото време. Преобразява новините за „код червено“ в приказка за приключенци. Обича да изненадва и да заразява с надежда. Толкова е изразителна, че няма нужда от подкрепата на думите, за да спечели нечие сърце. Любимка е на децата и е така невинна и чиста, точно като малките ангелчета. Сгрява ни в трудни моменти и понякога дори изцяло променя смисъла на живота ни. Тя търси единствено и само другарче, което да е като нея - сродна душа. Вирусите в сезона на грипа не я ловят. Тя е рожбата на учението за любовта на всички религии... Усмивката!... Единственото богатство, без ...