Лекът
Хваликръцков бе добре!
Животът му бе важен и отдаден на неоспорима мисия – бъдещето на държавата.
Утрин ставаше, обличаше скъпия си костюм, който не успявяше да прикрие изпъкналото му шкембе, и надяваше лъскави обуща. След като одобряваше респектиращия си вид, който го гледаше от огледалото в голямото антре, находящо се в многоквадратното му имение, той излизаше. Отвън го чакаше скъп автомобил, достоен за неговото положение, който го отнасяше плавно към мястото, където се решаваше съдбата народна.
Обичаше, Хваликръцков, да ходи в парламента – там малкото време, което прекарваше, бе изпълнено с достойно и високомерно пъчене, на което никой не обръщаше внимание, защото всички други също тъй достойно пъчеха телеса. Той обожаваше честите почивки, съпътствани със специално приготвени сладкиши, кафенца и прочие. Тъй успяваше да даде отмора на изтерзания си мозък, който през останалото време на деня се мъчеше да разбере неспирното шумолене и кресливо съзвучие на гласове около себе си.
В ...