Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но условията го налагаха. И ето че идваше ред на поредното населено място. Пътят се спускаше остро и хващаше наляво през него. В дясно, почти срещу завоя, видях приятен на вид ресторант. Вече отчаян от късмета си до тук плахо влязох. И както всеки път и сега неудобството ме обзе, но нямаше как. Сканирайки набързо обстановката открих остатъци от хляб. Няколко филийки и малък краешник ми се усмихваха от неотсервирана кошничка. Тя се намираше върху червена завивка, която от своя страна лежеше върху бяла такава, само че по диагонал. В неголямото помещение имаше още няколко такива маси. Някои от тях бяха заети, но като цяло в заведението нямаше много хора. Големи прозорци оградени с хубава дървена догра ...