Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв американец съм в същност. Аз говорех на него, а той предаваше думите ми на останалите. Понякога някой от другите задаваше въпрос и той съответно превеждаше на мен. Атмосферата приличаше по-скоро като на турнир по шах. След всеки мой отговор лицата им се напрягаха от мислене и веднага се задаваха контра въпроси целящи да разбият добре изградената ми защита. Добре вживял се в ролята си аз от своя страна отговарях бързо и почти интуитивно, което с времето ги объркваше все повече и бавно ги съкрушаваше. Мисията ми отново се поставяше под въпрос. Поредния тест от съдбата. Трябваше да се представя на ниво ако исках да продължа по пътя си. Трябваше да ги преметна още един път. Засега!
Липсата на пас ...