Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една нощна лампа или фенер не осветяваха прашната и пуста пътечка.
Двете момичета и двете момчета бяха силно вглъбени в разговора си, шегуваха се, спореха и се смееха на висок глас; не че имаше кой да притесняват в този късен час, на това умряло място. Бяха се прегърнали по двойки, а момчетата леко се извисяваха над момичетата. Лятната вечер беше необичайно гореща и младежите носеха съвсем тънки връхни дрехи, набързо нахлузени преди излизане върху тениските и потничетата.
- И той ми вика, моля ти се: „Ще направиш услуга не само на мен, ако напуснеш часа ми!" - разказваше през смях едното момче. - Без да знае, че вече бях сложил кабърчетата на стола му, а Соня седеше пред бюрото му с телефона си и ...