Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина,... не я оставям да буреняса,...поливам я редовно...
- Петро, а как така дистанционно,.. не съм усетила - смееше се тя
- Нее, тази тук в Атина,.. за другата ако е отново късмет по-късно...- хихиках - Забравих да кажа,.. изчистих пристройката и смених патронника на вратата, ключивете са у мен..... Направих и автоматично включване на осветлението нощем, ако някой прескочи оградата и се опита да влезе .
- Ох тии, къщовник такъв,.. как ще ти се отблагодарявам....- смееше се доволна тя
- Как,.. ям галагтобюрек, и елинико кафе,...може и глътка Метакса...-
Паднаха и първите есенни дъждове и захладня...
Вече с нетърпение стоях около лаптопа в очакване на часа за разговора ни...припарваше ли ми нещо ...