6 мин за четене
Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крачка…
Дипломация и търпение, силна десница и смелост - с това храбрият цар държал настрани външните си противници.
Царят бил много умен, ценял честта и достойнството на поданиците си, както и на враговете си…
Спокойствие и мир се настанили в царството. Добрувал народът.
Като бързеи на пенлива река…се изтърколили десетина години от царуването му.
Сияйният му поглед обгърнал Търново, сините води на Янтра, хълмовете Царевец и Трапезица… Каква красота…Пролетта била разцъфнала в прелестта си. Птиците се реели в светлото небе, слънцето блестяло…Мислите му се реели из главата…спомнил си за женитбата си с – унгарската принцеса Анна – Мария, после дъщеря си Елена, красиво четиригодишно дете, за която п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse