Левски ООГ
        /продължение/

3 част

-Организация на Обикновените Граждани.-промълви тя и добави.
-Можеш до си топнеш краката.Дори ти предлагам нещо по-добро.-След което се изхлузи във водата така, както си беше с дрехите и след секунда се скри под повърхността.Понечих да скоча след нея, но преди това опитах с пръсти температурата.Беше идеална!Направо супер!Огледах се за мехурчета под повърхността,за да не скоча върху главата и,но такива не се виждаха.Последвах примера и ,и също се изхлузих в езерцето,но не предвидих факта ,че носа ми ще се напълни.. .След миг вече бях на повърхността като кашлях и плюех.Огледах се бързо,но Велислава не се виждаше никъде по брега.Едва ли се беше удавила в тази малка ...локва и макар ,че дъно не бях стигнал, реших, че едва ли е по-дълбоко от 2 метра по средата.Гмурнах се отново и я видях.Беше седнала в средата на езерцето и си играеше с една златна рибка .Тя се стрелкаше край нея и се криеше в косите и ,които се бяха разпрострели наоколо.Невероятно!На дъното седеше русалка?!Заплувах към нея.Русалката ми се усмихна и ми махна с ръка.С два замаха се приближих.Посочих с ръка към повърхността,но Велислава ми се усмихна и отвори устата си изпускайки въздуха си от дробовете.След това чух ясно в ушите си:
-Не се притеснявай,тук може да се диша.Това е вода с близък състав до въздуха.Опитай спокойно.-Гласът се чуваше отчетливо,но аз не посмях да остана по-вече и заплувах обратно към повърхността.Приседнах на брега и задишах тежко.Това което ми предлагаше тази подводничарка беше абсурдно!Нямаше такава вода!А и дори да имаше,то беше във филмите или книгите.Мигом се сетих за Ихтиандър,човекът риба,рожба на известен учен-лекар,но това беше само книга!Огледах се.Велислава не се виждаше никаква на повърхността.Поех си въздух и отново се гмурнах.Тя продължаваше да си играе с рибката.Усмихна ми се и отново ми махна с ръка.Заплувах към нея.Протегна ръка и аз я хванах.Придърпа ме към нея и краката ми докоснаха дъното.Стояхме един срещу друг ,а златната рибка плуваше около нас.
-Довери ми се-прошепна Велислава, а думите и нежно избълбукаха в ушите ми.
Поклатих глава и се помъчих да изразя нещо като усмивка.След това отскочих отново към повърхността.Заплувах към брега и седнах да се попека под лъчите на залязващото септемрийско слънце.Погледнах към средата на езерцето.Велислава все още стоеше доло и ме очакваше...или сш играеше на криеница с мен?Навярно си мислеше ,че се страхувам.А и какво ми пукаше дали си го мисли или не!Отдавна вече трябвяше да съм се върнал в клуба за да може жена ми да си ходи със синчето да пере и да учат уроците.вярно ,че май имах някакъв двойнек,но хич му нямах доверие.Той едва ли щеше да успее да изпълни всичките капризи на двете ми малки “бебчета”,както галено наричах жената и синчето.Най много да му изключеше енергийното поле,хахаха..При тази мисъл направо ми идеше да се хиля на глас.Представях си тъста и тъщата как стоят и гледат как зетя им пелтечи или се разтваря във въздуха…..И то тъкмо ,когато отива да изхвърля кошовете,за които тъста мърмореше, че не съм му помагал или пък миеше чиниите.Хахахаха.Представях си лицето на тъщата,ако енергийният ми двойник се стечеше на пода във кухнята върху безценният им мокет,който съвсем наскоро беше пран.Хахахахаха.Шоуто тепърва предстоеше.Наведох се предпазливо и потопих устни във водата.Опитах се да си поема въздух ,но само се закашлях и се задавих.Изплюх водата и без да му мисля се гмурнах.На дъното Велислава ме очакваше.Дънковите и гащета се бяха впили около стройтните бедра ,а гърдите и прозирха през впитата във тялото и блузка.Доплувах до нея и се изправих.Лицето ми беше близо до нейното.Устните ни почти се докосваха.Леко подводно течение ни люшкаше бавно един към друг.Усетих ,че започвам да се задушавам.Наведох се напред и я целунах.Устните и се разтвориха и тя обви ръце около мен.Затворих очи и за миг забравих че съм под водата.Вдишах силно.Леден студ изпълни дробовете ми и аз панически си поех дъх.В същия миг усетих, че макар и малко по-трудно ,но дишах.Опипах се по врата да не би да са ми се отворили хриле като на Ихтиандър,но такива нямаше.Отворих бавно очи.Велислава ме гледаше и се усмихваше.Златната рибка плуваше край нас ,а перките и блестяха от слънчевите лъчи.Протегнах ръка и тя послушно доплува в дланта ми.Усетих нежното докосване на перките и .Сакаш електрически ток протече по цялото ми тяло.Погледнах очудено Велислава.Тя ми се усмихна:
-Това е нашият ключар.И понеже продължих да я гледам неразбиращо, допълни:Рибката е жив детектор на ...човешката душа!...Тя прониква в това малко кътче и ни дава сведения за човека....Не се сърди,но всички тук сме преминали през този етап...
-На гълтане с вода и разтрисане с електрически ток ли-опитах да се пошегувам и аз и размърдах ръцете и краката си за да се уверя ,че са в ред.
-Зарядът е безопасен-отговори Велислава.Всичко е направено така че да е внезапно и да свари човек неподготвен , със истинската страна на душата му...
-А каква е моята истинска страна?-погледнах я любопитно
Велислава ме погледна се усмихна.Косите и плуваха край нея, а рибката стоеше до челото и като бисерна диадема, и също ме гледаше.Внезапно ми се стори, че нещо необикновено предстои да се случи...
Внезапно рибката трепна и се обърна към Велислава.Забелязах ,че Велислава също потрепера и напрегнато ме погледна.След това долепи пръст до слепоочието си.Рибката потрепна с перките си и замря неподвижно срещу нея.Наблюдавах техния ”диалог” и въобще бях забравил ,че дишам с тази старна смесица от ...вода-въздух.
Велислва се приближи плътно до мен и втренчено... ме разглеждаше...Сякаш ме виждаше за пръв път...
-Какво-премигнах срещу нея аз.Да не са ми поникнали хриле?-и се засмях изпускайки балончета под водата.
Тя продължаваше да ме разглежда и внезапно сякш на себе си промълви:
-Ти си...Той е....Значи..!О,господи!...Оказах се права!...Той е жив!...Жив е!...Господи!...
Гледах я смаяно и не можех да проумея какво става в главата и ...За кого всъщност ме вземаще дявол да го вземе ?!...
-Ало.Маце!Дишай дълбоко!Успокой се...Кажи какво става?...Аз съм...Тук няма никой !...Споко бе!!!...
Тя продължаваше да ме гледа с широко отворени очи,но усещах как вълнението и вече преминава.Изведнъж тя подскочи и изплува на повърхността.Аз я последвах веднага без да се замислям.Гореща вълна премина през цялото ми тяло и водата в дрбовете ми мигновено се превърна в кислород.Отново дишах свободно.Велислава доплува до брега и седна на тревата.Водата се стичаше от прилепналите и дрехи ,но тя с едно движение ги свали от себе си.Невероятните и гърди ме застреляха със настръхналите си розови връхчета и аз цопнах по гръб обратно в езерцето.После мигом се изправих и като пръхтях и плюех водата-въздух,защото не исках да се превръщам пак в риба,изплувах на брега до нея.Седнах и не смеех да я погледна.Представях си гърдите и странично, като лисичи муцунки и се опитвах да подтисна желанието което ме обземаше.Велислава се изтегна на тревата и протегна ръце над главата си.Розовине и зрънца постепенно придобиха кавяв цвят, а гърдите и заприличаха на малки бели хълмчета,които се повдигаха и спускаха равномерно.Тя се беше поуспокоила.Белият и черният лебед,които бяха застанали в другия край на езерцето доплуваха и черния се приближи до нас.Протегна грациозната си шия и я постави на коляното на Велислава.Тя протегна ръка и го погали по главата.Аз наблюдавах всичко това останал без дъх от смайване и не смеех да помръдна за да не подплаша птицата.Не бях виждал до сега черен лебед и то толкова от близо.Погледнах към другата птица.Тя стоеше на няколко метра от нас и ни наблюдаваше.Протегнах бавно ръката си и белият лебед също се приближи до брега.Протегна главата си и...ме клъвна!Подскочих като ужилен.На показалеца ми се появи малка капчица кръв.Велислава се засмя и тръсна косата си като ме обсипа с множество мокри капчици:
-Не се безпокой.Просто ще ти вземем малка кръвна проба.
Погледнах я учудено:
-Това да не са ви подвижните медицински лаборатории,нещо като рибката”Ключар”?Много оригинален начин да посрещате гостите си.-промърморих и налапах пръста си,но там учудващо защо вече нямаще и следа от малката раничка.Смаяно заоглеждах пръста си.Невероятно!Наистина не можах да открия и най малък белег!?...
-Почти позна.Това са нашите лаборатории или по-точно биологични лаборатории.Лебедите са програмирани....
-Еееееее-спрях я аз-Чакай сега!Да не искаш да ми кажеш че тези птици тук са роботи?...Много добре видях как единия пусна едно ако във водата....
Велислава весело се засмя и невероятните и гърди се полюшнаха и ме застреляха с набъбналите си зрънца.
-Това което си видял е биологичната проба която се разтвори във езерцето и в момента се прави анализ на ДНК то ти...Сега цялата ни база е на крак.Особено след като има вероятност ти да си...Но не успя да довърши думите си,защото и двата лебеда заграчиха и запляскаха с криле.После се вдигнаха във въздуха и отлетяха в посоката от която бяхме дошли с нея.Велислава допря ръка до слепоочието си и задиша развълнувано.После се изправи и застана над мен.Не смеех да япогледна.Ясно си представях какво ще видя да се люшка отгоре ми.Не стигаше това ,ами и смайващото поведение на необикновената ми спътничка ме караше вече сериозно,ама сериозно да се замислям ,че всичко това не е набор и кастинг на статисти...Че предстоеше да се случи нещо необкновено ,беше ясно...Но въпреки всичко случило се до този момент ,все не ми се вярваше...А и аз бях най големия миш-маш между оптимист-песимистите.Хем ми се искаше, хем не ми стискаше....Мамка му...Нямаше оправия в това мое съзнателно-подсъзнание!...
Събрах цялата си смелост и останала мъжественост,която за сега се беше насъбрала само на едно място и вдигнах поглед на горе.Смаяно ококорих очи.Велислава не беще вече гола.Гърдите и бяха покрти с тънка блестяша сребърна материя,която покриваше цялото и тяло.На лявата и гръд блестеше същия подобен знак ,който бях забелязал на ръката на командира на базата или каквото беше това място.
Велислава ми протегна ръка.Поех малката и покрита със същата блестяща материя длан и се изправих.Тя допря пръсти до слепоочието си и след няколко мига се обърна към мен и се усмихна:
-Да вървим.Всички ни чакат.
-Момент-спрях аз.Не мърдам докато не ми кажеш какво става и за кого ме вземате.Едно време все ме оприличаваха с някой артист,че е по телевизията ме снимаха в предаването за двойници. Сега ,за кого по дяволите ме вземате?!
Велислава ме погледна внимателно и след това отново допря малките си пръстчета до слепоочието си.Явно не можеше да вземе решение сама.После ме погледна и каза:
-Прав си.Наистина не мога да взема решение сама.Допитах се до всички мои колеги и те ми разрешиха да ти кажа ,но на моя отговорност.Тук всеки поема отговорност за своите решение.По принцип никой никого не командва.Такава е иерархията.Длъжностите са само привидни и отражение на количеството отговорност което всеки се нагърбва да поеме.Никой никого не насилва.Щом смяташ, че можеш да поемеш отговорност ,дава ти се щанс,но после последствията са тежки.
-Значи ти може и да сбъркаш ако ми кажеш кой съм,така ли?
-Да-отвърна ми Велислава ,но веднага ми махна успокоително.Абсолютно сигурна съм че не бъркам.Ти...ти си пра-пра внук на Дякона Левски!Апостола на свободата!И с тебе имаме много ,много работа за вършене!
Стоях като гръмнат!Да ми беше казала тъщата ,че ще стане сутринта, специално заради мене ,за да ми нарави мекици за закуска и да издои козите ,за да си пийне зетя млекце ,нямаше да се учудя толкова много...Бих го приел...макар и с доза съмнение,относно качеството на брашното и млякото....НО ТУК СТАВАШЕ ДУМА ЗА НЯКАКВА АБСОЛЮТНА ФНТАСМАГОРИЯ! КАКЪВ ВНУК МОЖИХ ДА БЪДА НА ДЯКОНА, СЛЕД КАТО ТОЙ Е БИЛ ЖЕНЕН ЕДИНСТВЕНО ЗА ИДЕЯТА СИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ?...Аааа не!Всичко това наистина ми идваше в повече!...Доста в по-вече.Ето защо реших да експериментирам и се изправих бавно до Велислава.Наведох се към нея и я целунах по устните.Тя стоеше на свой ред смаяно и едва в последния момент отвърна на целувката ми.Лицето и се покри с руменина и в очите и се появи странен блясък.Полъхна топъл вятър и разроши косата и.Тя отметна немирните кичури от челото си и ме погледна.Стоях пред нея и не смеех да помръдна.Имах странното усещане ...Дежа-ву.!...Сякаш този момент се беше случвал вече някога с мен...А и това име...Велислава...Все ми се струваше странно познато...Дали не се бяхме срещали пак някъде и при други обстоятелства...В е л и с л а в а...В е - л и - с л а - в а...Някъде на друго място?...Или във друг живот?!...Тепърва ми предстоеше да узная...