Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захвана с клоуните - изключителен баланс, усет за пространството, съсредоточеност и само какъв позитивизъм излъчват тези хора... беше невероятно... и той искаше да радва хората.
По време на разгорещения монологизиран диалог те неусетно бяха седнали на една пейка, точно на ъгъла на супермаркета.
Изгърбил се леко към коленете си, ръкомахайки и гледайки на свое дясно към Григор, Герасим продължаваше да разказва, докато в един момент точно пред тях мина един истинскиклоун, който зави зад ъгъла. Герасим не можеше да повярва на очите си, той стана бързо, обърна един въпросителен поглед към Григор, който му отвърна положително, забърза крачката и изтича до ъгъла. Когато стигна там, той веднага завъртя ...