‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото нещо продължи да праща шокови сигнали по измъчения ми мозък. Все едно Ед Ширан пееше не от телефона а директно в ухото ми. При това на максимален звук. Изругах и го проверих. Не беше алармата. Беше Алекс. Вдигнах.
- Пешо, къде си се запилял?! – развика ми се тя и аз се присвих.
Все едно някой пилеше всичките ми нервни окончания. Една от причините да мразя да се напивам като свиня.
- Моля ти се, Алекс, ти баща, ти майка, само не ми викай! – простенах в слушалката.
- О, махмурлук, а? – злорадо констатира тя.
Нямах представа защо, но нямаше жена, която да не обича да издевателства на препилия мъж до себе си. Не че те не пиеха, просто нещо ги караше да те тероризират.
- Ъхъ – признах си аз. – И ...