Вече миришеше на дъжд. Сиви облаци се появиха изневиделица и с нетърпеливо любопитство на деца, пускащи хартиени лодки в реката, се настаниха в небето над малкия тъжен град.
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строени от двете страни на булеварда, водещ към крайните квартали.
В гробищния парк наблизо, както винаги, тишината и вечността си правеха компания, като две отегчени стари моми, пиещи мълчаливо сутрешното си кафе за пореден път. Тук-там се виждаше някоя приведена човешка фигура, която чисти нечий буренясал гроб. Грижата за мъртвите и тяхната памет винаги е била и ще бъде особено важна хранителна добавка за съвестта на живите. Нещо като извинение за това, че последните все още са участници от глобалния процес на въртенето на Земята около оста ѝ.
Не се чуваха дори гласовете на гробарите, които обикновено по това време играеха карти или табла в малката си зелена барака. На входа ѝ имаше старомодна ...