За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел с нея.
По свраки рядко някой стреляше – бяха дребни и трудно се улучваха, “минаваха между сачмите”. А и ловец с пушка трудно можеше да ги доближи, въпреки че когато си без пушка не се плашеха от тебе.
Пък и ловът не е евтин спорт. “Бумче – самунче!” – казваха. Защото един патрон струваше колкото един хляб. Или казваха: “Бум! – типов”;“Бум-бум – добруджа!” Гръмнеш с едната цев – все едно че си купил един типов хляб; гръмнеш с двете цеви една след друга, все едно че си похабил един бял хляб тип ”Добруджа”, който беше два пъти по-скъп от типовия.
Сврачи крака, за да се отчетем, се купуваха чрез посредници от овчарниците и свинарниците – край тях винаги имаше много свраки, и работещите в тях има ...