Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
Добрина ми отвори. Загрижена и леко уплашена.
След смъртта на Бени завещанието бе прочетено. Оказа се, че цялото село е грешало в клюките... пак. Всичко оставаше за Бари, в случай, че не умре до 30 дена след смъртта ù (един вид, ако не може да я прежали). Едната къща настина би останала на оня дебел, космат лилипут, чистачката им, но ако той бе умрял. Обаче той не само не умря, ами доста добре продължи да живее. Естествено биполярният му синдром го мяташе от състояния на превъзбуда и екстаз в дълбоки дупки на отчаяние и делюзии. Но като цяло беше ок и прегледът при психиатъра показа, че е по-нормален от повечето от нас, дори по-нормален от самия психиатър. Почти не вземаше хапчета. Живееше с м ...