Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. Беше много трогателно, въпреки че не ви разбирах. Искаше ми се да я видя. Тя ти казва Ели.
– Да.
– Защо не си ми казала? Искаш ли така да се обръщам към теб?
– Кога да ти кажа, всичко става много бързо. Както ти е удобно, ме наричай! Това ми е останало от малка, днес повечето хора ме викат с цялото име.
– Добре, това е между вас.
– Давай скиците да ги прибирам, че започвам да се стягам!
– Аз не съм ги погледнал още, но ето, после ще ги видя – и ми ги подава. – Ще звънна.
Става и набира, после излиза в коридора, но не затваря вратата докрай. Оглеждам се да направя план как точно да действам. Неудобно ми е да си събирам нещата пред него, но как да го отпратя? Вадя си чантите от пристигането, с ...