Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изражение и мрачния поглед, които бяха способни да отблъснат настрана всеки. Носеше под мишница тънка, дълга и правоъгълна чанта за рисунки. Училището се извисяваше над него като огромно, безизразно лице, а входът му приличаше на отворена и гладна уста, готова да го погълне.
,,Кажи бе, грозник. Репчиш ли ми се нещо?"-каза му на ум момчето.
Времето беше облачно и мрачно, скоро щеше да завали. Въпреки това учениците се размотаваха из двора. Някои стояха на групи и пушеха цигари в храстите, други влизаха или излизаха от главния вход на сградата. Момчето, което в този момент крачеше по двора към входа на училището, беше станало доста известно напоследък. Не с нещо друго, а именно с големия си талант ...